Mога аз и боса
Коя съм аз? Там някоя. Коя ли?
Ах, колко невъзпитано и пошло!
Подвикват възмутено: —"По сандали
и чорлава къде се стягаш? Рошло!"
Къде се стягам? Хубав е въроса,
очите ми с цвета са на череши.
Ако ви пречи – мога аз и боса,
а босият не трябва да се реши.
Ох, да, забравих – Бог ви е избирал,
с коприни, маски, кокове и шноли,
но вечер, ако седне на по бира,
е само с рошли – по душа... И голи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
