Мога и без теб, преди бях сам,
прощавах и с това бях голям.
Прощавам и на теб, остани си там,
всичко се връща, продължавам натам!
Мога и без теб, слънцето отново ще изгрее,
и без теб ще дойде отново деня след ноща.
Няма го вече твоето лице да се смее,
в душата ми се настани голямата Тъга!
Мога и без теб живота си да продължа,
вярно трудно ще е, не успях да те задържа.
Животът продължава, истината е това,
раздяла на кръстопътя, ти друг път избра.
Мога и без теб, ама теб само искам,
устните и ръцете си до болка стискам!
Сърцето бие така сякаш те позна,
във всяка минала покрай мен жена!
© Валентин Миленов Всички права запазени