Аз съм силно момиче
и няма да плача.
Ще затворя отвън - докато спиш.
Аз съм мъжо момиче,
потеглих със мрака,
да не видиш случайно сълзи.
Аз съм гордо момиче
и няма да чуя
как звъниш
и се питаш тревожно - къде.
Аз съм ужасно от теб независима,
че да казваш:
върни се веднага при мен.
Тази вечер сам си подписа присъдата.
Как натрапчиво не ухаеш на моя парфюм,
как от страсти измачкал си новата риза,
която пред мен в шакфчето скри.
Съобщения, червено червило,
дълги черни коси.
Аз съм руса - нали е мило.
Стига, стига лъжи.
Хайде - бягай.
Чака те другата.
Аз съм силна ще се справя сама.
Мога и да те обичам много.
Слаба съм да ти простя.
© Наталия Божилова Всички права запазени
Лека ирония, прокраднала се сред тежката болка.
Поздрав, много харесах!