Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
21.09.2010 г., 22:57 ч.  

Могла е... 

  Поезия » Любовна
813 0 3

Тежи небето като злато 

край бреговете на безкрая,

звездите сипят по земята

отблясъка на своите тайни.

 

А долу, точно край реката,

чух, плачеше едно момиче,

застанало до камън грапав

и искащо да го обичат.

 

Но този водовърт – животът,

разделя хората на две,

и само ако друг обичаш,

ще носиш в себе си сърце.

 

Но ето - не обичат нея!

Но ето - не обичат мен,

и докато любов изгрее,

ще носиш в себе си дете.

 

И гледах колко е самотна,

сред камъка открила дом,

сълзите ù, студени котви,

потъваха там мълчешком.

 

Но до вчера виждах аз във нея - момиче,

днес видях жена.

жена могла е да обича,

в мълчание и самота...

 

 

 

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??