Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
Sep 21, 2010, 10:57 PM  

Могла е... 

  Poetry » Love
894 0 3

Тежи небето като злато 

край бреговете на безкрая,

звездите сипят по земята

отблясъка на своите тайни.

 

А долу, точно край реката,

чух, плачеше едно момиче,

застанало до камън грапав

и искащо да го обичат.

 

Но този водовърт – животът,

разделя хората на две,

и само ако друг обичаш,

ще носиш в себе си сърце.

 

Но ето - не обичат нея!

Но ето - не обичат мен,

и докато любов изгрее,

ще носиш в себе си дете.

 

И гледах колко е самотна,

сред камъка открила дом,

сълзите ù, студени котви,

потъваха там мълчешком.

 

Но до вчера виждах аз във нея - момиче,

днес видях жена.

жена могла е да обича,

в мълчание и самота...

 

 

 

© Димитър Димчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??