Моите Алпи
Във гора от ели,
пропита от мирис смолист
и кипарис от скреж,
застудяваше бавно.
И тревите алпийски
тази сивкава козина
се простря
над земята във купол.
И аз слизах по тях,
сякаш дървена стълба
бях строил,
и се спусках по нея,
до дълбините на хладното.
И видях бели птици,
като шепа трохи,
бяха шумен рояк... и се спрях,
за да чуя пчели
как бръмчат,
и как падат в конвулсии,
пиещи на смокините млякото,
и пак се изправят - литвайки
от цветята прашец да търсят
и пак
... тишина!
Птица изстена някъде там,
там, дет летяха те денем и нощ,
там, дето вечер звезди гледам сам,
там по дървета дълбаех със нож
... твоето име.
И сега пред очите ми над този взор,
тревите строяха гримаси,
и сякаш лицето ми сече от бор,
изпъстрено с тъмни нюанси.
И аз съжалих за изминали грешки,
родени от пориви хищни,
но чувствах те топла кат купа череши,
преглъщайки кисели вишни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
