Във гора от ели,

пропита от мирис смолист

и кипарис от скреж,

застудяваше бавно.

И тревите алпийски

тази сивкава козина

се простря

над земята във купол.

И аз слизах по тях,

сякаш дървена стълба

бях строил,

и се спусках по нея,

до дълбините на  хладното.

И видях бели птици,

като шепа трохи,

бяха шумен рояк... и се спрях,

за да чуя пчели

как бръмчат,

и как падат в конвулсии,

пиещи на смокините млякото,

и пак се изправят - литвайки

от цветята прашец да търсят

и пак

... тишина!

Птица изстена някъде там,

там, дет летяха те денем и нощ,

там, дето вечер звезди гледам сам,

там по дървета дълбаех със нож

... твоето име.

И сега пред очите ми над този взор,

тревите строяха гримаси,

и сякаш лицето ми сече от бор,

изпъстрено с тъмни нюанси.

И аз съжалих за изминали грешки,

родени от пориви хищни,

но чувствах те топла кат купа череши,

преглъщайки кисели вишни.