Моите Алпи
Във гора от ели,
пропита от мирис смолист
и кипарис от скреж,
застудяваше бавно.
И тревите алпийски
тази сивкава козина
се простря
над земята във купол.
И аз слизах по тях,
сякаш дървена стълба
бях строил,
и се спусках по нея,
до дълбините на хладното.
И видях бели птици,
като шепа трохи,
бяха шумен рояк... и се спрях,
за да чуя пчели
как бръмчат,
и как падат в конвулсии,
пиещи на смокините млякото,
и пак се изправят - литвайки
от цветята прашец да търсят
и пак
... тишина!
Птица изстена някъде там,
там, дет летяха те денем и нощ,
там, дето вечер звезди гледам сам,
там по дървета дълбаех със нож
... твоето име.
И сега пред очите ми над този взор,
тревите строяха гримаси,
и сякаш лицето ми сече от бор,
изпъстрено с тъмни нюанси.
И аз съжалих за изминали грешки,
родени от пориви хищни,
но чувствах те топла кат купа череши,
преглъщайки кисели вишни.
© Димитър Димчев All rights reserved.
