1.07.2025 г., 19:23

Моите съкровища

313 0 1

МОИТЕ СЪКРОВИЩА

 

В къщурка малка, построена отдавна

само за една нощ от дружина славна,

се раждаха тихо и с малко вълшебство,

спомените на безгрижното ми детство.

 

Жив е спомена как на двора в лехата,

моята баба връзва към пръчка домата,

а после за мене- любимата и внучка,

носи пресни ягоди и захар на бучка.

 

Цветята внимание също заслужават

и съседки с похвали ги награждават.

Баба с гордост от семената раздава

със стари случки, докато ги забавлява.

 

Замесваше с любов също и козунаци-

големи, сладки, като за отбор юнаци.

Покрай празника аз забравях за играта,

за да направим много красиви яйцата.

 

Дядо пък от къщна работа не разбира,

но го помня как все работи, не се спира.

Той е известен, сред дядовците в квартала,

защото го търсят при проблеми с канала.

 

Неговата чанта беше доста голяма,

че там все потъвах като в бездънна яма.

Скуката си за да прогоня в нея надничах

и да правя гердани от гайки обичах.

 

Дядо, защото е майстор и си разбира,

щом потърси гайки и не ги намира,

допуска, че внучката му пакостлива

с гердана подскача и дрънка щастлива.

 

С моите дядо и баба беше вълшебно

и в това се крие щастие неземно.

Затова всеки малчуган заслужава

спомени- съкровища да притежава.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

9 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...