1 jul 2025, 19:23

Моите съкровища

315 0 1

МОИТЕ СЪКРОВИЩА

 

В къщурка малка, построена отдавна

само за една нощ от дружина славна,

се раждаха тихо и с малко вълшебство,

спомените на безгрижното ми детство.

 

Жив е спомена как на двора в лехата,

моята баба връзва към пръчка домата,

а после за мене- любимата и внучка,

носи пресни ягоди и захар на бучка.

 

Цветята внимание също заслужават

и съседки с похвали ги награждават.

Баба с гордост от семената раздава

със стари случки, докато ги забавлява.

 

Замесваше с любов също и козунаци-

големи, сладки, като за отбор юнаци.

Покрай празника аз забравях за играта,

за да направим много красиви яйцата.

 

Дядо пък от къщна работа не разбира,

но го помня как все работи, не се спира.

Той е известен, сред дядовците в квартала,

защото го търсят при проблеми с канала.

 

Неговата чанта беше доста голяма,

че там все потъвах като в бездънна яма.

Скуката си за да прогоня в нея надничах

и да правя гердани от гайки обичах.

 

Дядо, защото е майстор и си разбира,

щом потърси гайки и не ги намира,

допуска, че внучката му пакостлива

с гердана подскача и дрънка щастлива.

 

С моите дядо и баба беше вълшебно

и в това се крие щастие неземно.

Затова всеки малчуган заслужава

спомени- съкровища да притежава.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

9 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...