моите зимни вечери

Зима е. Навън вали.
Пада първият сняг,
къщи, дървета, гори
ще покрие той пак.

Падат белите снежинки,
уморени от своя дълъг път,
като малки балеринки
търсят своя кът.

И в миг всичко оживява,
бягат весели деца,
вдигат те голяма врява,
пак засмени са техните лица.

Започва се една игра
с белоснежни топки,
кой с чувал, кой с шейна,
чуват се радостни нотки.

Неусетно дойде вечерта
и ето, че свърши се играта,
но всичко ще продължи сутринта,
защото изморени са вече децата.

Всеки премръзнал се прибира,
но истина до едно ги довежда,
че ще се чакат там на баира,
това е детската надежда.