Sep 19, 2008, 12:30 PM

моите зимни вечери

1.2K 0 0



Зима е. Навън вали.
Пада първият сняг,
къщи, дървета, гори
ще покрие той пак.

Падат белите снежинки,
уморени от своя дълъг път,
като малки балеринки
търсят своя кът.

И в миг всичко оживява,
бягат весели деца,
вдигат те голяма врява,
пак засмени са техните лица.

Започва се една игра
с белоснежни топки,
кой с чувал, кой с шейна,
чуват се радостни нотки.

Неусетно дойде вечерта
и ето, че свърши се играта,
но всичко ще продължи сутринта,
защото изморени са вече децата.

Всеки премръзнал се прибира,
но истина до едно ги довежда,
че ще се чакат там на баира,
това е детската надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илина Савова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...