19 сент. 2008 г., 12:30

моите зимни вечери

1.2K 0 0



Зима е. Навън вали.
Пада първият сняг,
къщи, дървета, гори
ще покрие той пак.

Падат белите снежинки,
уморени от своя дълъг път,
като малки балеринки
търсят своя кът.

И в миг всичко оживява,
бягат весели деца,
вдигат те голяма врява,
пак засмени са техните лица.

Започва се една игра
с белоснежни топки,
кой с чувал, кой с шейна,
чуват се радостни нотки.

Неусетно дойде вечерта
и ето, че свърши се играта,
но всичко ще продължи сутринта,
защото изморени са вече децата.

Всеки премръзнал се прибира,
но истина до едно ги довежда,
че ще се чакат там на баира,
това е детската надежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илина Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....