11.01.2014 г., 20:52

Може би

547 0 0

И сам стоя във тъмнината,
и болка силна във душата
разкъсва ме отново.
Дори и да не струвам аз за тебе много,
очаквам повече сега...
И проклинам своята съдба,
че срещна ме с теб в онази нощ,
а сега, като че ли с нож
разкъсваш моето сърце...
Тъй красиво е твоето лице
и тез очи, като небесна шир,
впиват се в мен и чувствам мир
душевен. Ала ти не си до мен в нощта
и болка силна в гръдта
изпитвам от това. Кога?
Кога ще бъдем двама с теб?
Кога ще свършат тез безчет
мисли и копнежи.
Всяко чувство в мен разнежи
и за това не бях готов.
Ала ще поема аз по път нов
и с бодра крачка може би ще продължа,
ще напрегна в мен мъжа
и ще ти кажа какво желая.
А може би това ще бъде края...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...