И сам стоя във тъмнината,
и болка силна във душата
разкъсва ме отново.
Дори и да не струвам аз за тебе много,
очаквам повече сега...
И проклинам своята съдба,
че срещна ме с теб в онази нощ,
а сега, като че ли с нож
разкъсваш моето сърце...
Тъй красиво е твоето лице
и тез очи, като небесна шир,
впиват се в мен и чувствам мир
душевен. Ала ти не си до мен в нощта
и болка силна в гръдта
изпитвам от това. Кога?
Кога ще бъдем двама с теб?
Кога ще свършат тез безчет
мисли и копнежи.
Всяко чувство в мен разнежи
и за това не бях готов.
Ала ще поема аз по път нов
и с бодра крачка може би ще продължа,
ще напрегна в мен мъжа
и ще ти кажа какво желая.
А може би това ще бъде края...
© Йордан Всички права запазени