20.03.2010 г., 15:55

Може би

858 0 8

Може би

 

Побелял от неверие, закопнял за доверие,

мачкаш, късаш и хвърляш в очите на Времето

своето минало. Сам с душата си,

мост от погледи зидаш. Потърси се

в деня на дъгата. Може би ще те има.

 

Може би ще разтвориш с детска жажда очите си

и светът ще е просто малка част и от мен.

Ще танцуваш с мечтите си, ще попиваш сълзите си.

Ще се радваш, че отново в дъжда слънце има.

 

Може би ще е ден като всички останали.

Може знак да не видиш,

но пък в знаците колко ли значиш?

С шепа надежда с дъх на живот, сам с душата си

мост от погледи зидаш. Потърси ме в деня на дъгата.

Може би ще ме има…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...