20.03.2010 г., 15:55

Може би

854 0 8

Може би

 

Побелял от неверие, закопнял за доверие,

мачкаш, късаш и хвърляш в очите на Времето

своето минало. Сам с душата си,

мост от погледи зидаш. Потърси се

в деня на дъгата. Може би ще те има.

 

Може би ще разтвориш с детска жажда очите си

и светът ще е просто малка част и от мен.

Ще танцуваш с мечтите си, ще попиваш сълзите си.

Ще се радваш, че отново в дъжда слънце има.

 

Може би ще е ден като всички останали.

Може знак да не видиш,

но пък в знаците колко ли значиш?

С шепа надежда с дъх на живот, сам с душата си

мост от погледи зидаш. Потърси ме в деня на дъгата.

Може би ще ме има…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...