Може би
Побелял от неверие, закопнял за доверие,
мачкаш, късаш и хвърляш в очите на Времето
своето минало. Сам с душата си,
мост от погледи зидаш. Потърси се
в деня на дъгата. Може би ще те има.
Може би ще разтвориш с детска жажда очите си
и светът ще е просто малка част и от мен.
Ще танцуваш с мечтите си, ще попиваш сълзите си.
Ще се радваш, че отново в дъжда слънце има.
Може би ще е ден като всички останали.
Може знак да не видиш,
но пък в знаците колко ли значиш?
С шепа надежда с дъх на живот, сам с душата си
мост от погледи зидаш. Потърси ме в деня на дъгата.
Може би ще ме има…
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены