20 мар. 2010 г., 15:55

Може би

859 0 8

Може би

 

Побелял от неверие, закопнял за доверие,

мачкаш, късаш и хвърляш в очите на Времето

своето минало. Сам с душата си,

мост от погледи зидаш. Потърси се

в деня на дъгата. Може би ще те има.

 

Може би ще разтвориш с детска жажда очите си

и светът ще е просто малка част и от мен.

Ще танцуваш с мечтите си, ще попиваш сълзите си.

Ще се радваш, че отново в дъжда слънце има.

 

Може би ще е ден като всички останали.

Може знак да не видиш,

но пък в знаците колко ли значиш?

С шепа надежда с дъх на живот, сам с душата си

мост от погледи зидаш. Потърси ме в деня на дъгата.

Може би ще ме има…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...