Mar 20, 2010, 3:55 PM

Може би 

  Poetry » Phylosophy
687 0 8

Може би

 

Побелял от неверие, закопнял за доверие,

мачкаш, късаш и хвърляш в очите на Времето

своето минало. Сам с душата си,

мост от погледи зидаш. Потърси се

в деня на дъгата. Може би ще те има.

 

Може би ще разтвориш с детска жажда очите си

и светът ще е просто малка част и от мен.

Ще танцуваш с мечтите си, ще попиваш сълзите си.

Ще се радваш, че отново в дъжда слънце има.

 

Може би ще е ден като всички останали.

Може знак да не видиш,

но пък в знаците колко ли значиш?

С шепа надежда с дъх на живот, сам с душата си

мост от погледи зидаш. Потърси ме в деня на дъгата.

Може би ще ме има…

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??