26.12.2020 г., 9:49

Може би

837 0 6

 

Бих искала да върна времето...

Бих искала да върна всичко!

Да те срещна пак...

И пак да ме обичаш...

И пак да те обичам...

Да ми предложиш брак...

Да ти откажа...

Да плачеш с мъжки сълзи!..

Да се молиш!

И пак да ти откажа!

Сърцето ти разбито да оставя...

Не за друго,... а защото те обичам!

Защото вече зная, че ти не знаеш да обичаш...

Защото зная,... че със друга..ще си по-щастлив...

И може би със друг... ще бъда аз щастлива...

Живота ни ще бъде друг...

И може би,... пак ще се срещнем...

На някоя самотна гара...

Ще изпуснеш влака... А моят няма да пристигне...

Ще се сблъскаме в хотела... Искра ще пламне...

и в тази нощ... ще изгори... до дъно!

Ще си заминеш... Ще си замина...

И това ще е съдбовната ни среща...

Пътеките ни никога отново... не ще се срещнат...

Ще си щастлив... Ще съм щастлива...

Може би...

 

Valentina N.V. ( Valentina Mitova)

21/11/2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сенд...Аз не съм Той!..
    Щураче,...Не бих искала никога да се върна назад...Не и с този човек!
  • А след време сигурно ще искаш да се върнеш в това време и така... Живей във времето в което си, само че живей, както вече знаеш, че искаш. Назад няма как, но сега - има как Побързай
  • Ех... Мачкай го тогава!
  • Гедеон,...Благодаря за подаръка! Помня го и е много хубаво❣A за чувството...и аз вече не знам, какво е останало...Душата е извор, но дори извора, понякога пресъхва...
  • Сенд, садомазо е, да живееш с някой, който обича само себе си,...защото, чисто и просто, не знае, какво е да обича друг!... (но си го разбрал, твърде късно)...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...