26.12.2020 г., 9:49

Може би

832 0 6

 

Бих искала да върна времето...

Бих искала да върна всичко!

Да те срещна пак...

И пак да ме обичаш...

И пак да те обичам...

Да ми предложиш брак...

Да ти откажа...

Да плачеш с мъжки сълзи!..

Да се молиш!

И пак да ти откажа!

Сърцето ти разбито да оставя...

Не за друго,... а защото те обичам!

Защото вече зная, че ти не знаеш да обичаш...

Защото зная,... че със друга..ще си по-щастлив...

И може би със друг... ще бъда аз щастлива...

Живота ни ще бъде друг...

И може би,... пак ще се срещнем...

На някоя самотна гара...

Ще изпуснеш влака... А моят няма да пристигне...

Ще се сблъскаме в хотела... Искра ще пламне...

и в тази нощ... ще изгори... до дъно!

Ще си заминеш... Ще си замина...

И това ще е съдбовната ни среща...

Пътеките ни никога отново... не ще се срещнат...

Ще си щастлив... Ще съм щастлива...

Може би...

 

Valentina N.V. ( Valentina Mitova)

21/11/2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сенд...Аз не съм Той!..
    Щураче,...Не бих искала никога да се върна назад...Не и с този човек!
  • А след време сигурно ще искаш да се върнеш в това време и така... Живей във времето в което си, само че живей, както вече знаеш, че искаш. Назад няма как, но сега - има как Побързай
  • Ех... Мачкай го тогава!
  • Гедеон,...Благодаря за подаръка! Помня го и е много хубаво❣A за чувството...и аз вече не знам, какво е останало...Душата е извор, но дори извора, понякога пресъхва...
  • Сенд, садомазо е, да живееш с някой, който обича само себе си,...защото, чисто и просто, не знае, какво е да обича друг!... (но си го разбрал, твърде късно)...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...