Може би...
Може би сме с теб еднакви
в нуждата си от любов,
като във пустиня жадни,
пращаме в оазис... зов.
Като слънчоглед под слънце,
цъфнал жълто в утринта,
следващ дневната усмивка,
но... тъгуващ през нощта.
Като ручейче от извор,
ромолящо във нега,
утолило силна жажда...
се превръща във сълза.
Блеснала звезда в небето,
с танц омайваща света...
Ще запази ли в сърцето
лъч магия, светлина.
Може би сме с теб еднакви,
търсим чудото любов,
във очите, във словата...
Боже, дай ни благослов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
