Jul 15, 2010, 2:26 PM

Може би... 

  Poetry » Love
843 0 8

Може би сме с теб еднакви
в нуждата си от любов,
като във пустиня жадни,
пращаме в оазис... зов.

Като слънчоглед под слънце,
цъфнал жълто в утринта,
следващ дневната усмивка,
но...  тъгуващ през нощта.

Като ручейче от извор,
ромолящо във нега,
утолило силна жажда...
се превръща във сълза.

Блеснала звезда в небето,
с танц омайваща света...
Ще запази ли  в сърцето
лъч магия, светлина.

Може би сме с теб еднакви,
търсим чудото любов,
във очите, във словата...
Боже, дай ни благослов!

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??