27.04.2014 г., 20:36

Може би

631 1 1

Вземи ме. Не ме питай коя съм,
не ме питай каква съм била.
Вземи ме и тичай бясно
към другия край на света.
Вземи ме. Повярвай в мене.
Забравям за секунди миналото аз,
когато видя стрелките на ново време.
А ти ще станеш ли мой компас?
Вземи ме. Въпреки всички.
Въпреки времето и въпреки преди.
Не мисли. Надявай се. Обичай.
Може би аз съм твоето друго „ти“.


27.04.2014г.
гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво, наситено с чувство стихо!

    Поздрав, Събина!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....