Apr 27, 2014, 8:36 PM

Може би

  Poetry » Love
634 1 1

Вземи ме. Не ме питай коя съм,
не ме питай каква съм била.
Вземи ме и тичай бясно
към другия край на света.
Вземи ме. Повярвай в мене.
Забравям за секунди миналото аз,
когато видя стрелките на ново време.
А ти ще станеш ли мой компас?
Вземи ме. Въпреки всички.
Въпреки времето и въпреки преди.
Не мисли. Надявай се. Обичай.
Може би аз съм твоето друго „ти“.


27.04.2014г.
гр. Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво, наситено с чувство стихо!

    Поздрав, Събина!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...