27 апр. 2014 г., 20:36

Може би

632 1 1

Вземи ме. Не ме питай коя съм,
не ме питай каква съм била.
Вземи ме и тичай бясно
към другия край на света.
Вземи ме. Повярвай в мене.
Забравям за секунди миналото аз,
когато видя стрелките на ново време.
А ти ще станеш ли мой компас?
Вземи ме. Въпреки всички.
Въпреки времето и въпреки преди.
Не мисли. Надявай се. Обичай.
Може би аз съм твоето друго „ти“.


27.04.2014г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво, наситено с чувство стихо!

    Поздрав, Събина!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...