Може би...
Във утрото неясно като "може би"
лежиш до мен в онази малка стая.
Най-хубавото нещо навярно предстои,
или отминало е... но дали било е?!
Навън развидели се... а може би е ален залез...
Като онзи, в който бяхме малки... толкова невинни...
И както птиците политнали от твойте длани,
тъй вятърът наивно сам все гони облаците разпиляни.
А ний сме просто купчини меса и кости.
Няма време... ни посока... безцелно скитаме.
Но тук... сега... Красиво е... че си до мен и че те има.
Аз... може би... Обичам Те във този ред на мисли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Всички права запазени
