19.06.2007 г., 0:22 ч.

Може би... 

  Поезия
846 0 5


Във утрото неясно като "може би"
лежиш до мен в онази малка стая.
Най-хубавото нещо навярно предстои,
или отминало е... но дали било е?!

Навън развидели се...  а може би е ален залез... 
Като онзи, в който бяхме малки... толкова невинни...
И както птиците политнали от твойте длани,
тъй вятърът наивно сам все гони облаците разпиляни.


А ний сме просто купчини меса и кости.

Няма време... ни посока... безцелно скитаме. 
Но тук... сега... Красиво е... че си до мен и че те има.

Аз... може би... Обичам Те във този ред на мисли...

© Николай Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??