__FREEMAN__ (Николай) __FREEMAN__ (Николай)
79
Jun 19, 2007, 12:22 AM

Може би...

  Poetry
1.2K 0 5


Във утрото неясно като "може би"
лежиш до мен в онази малка стая.
Най-хубавото нещо навярно предстои,
или отминало е... но дали било е?!

Навън развидели се...  а може би е ален залез... 
Като онзи, в който бяхме малки... толкова невинни...
И както птиците политнали от твойте длани,
тъй вятърът наивно сам все гони облаците разпиляни.


А ний сме просто купчини меса и кости.

Няма време... ни посока... безцелно скитаме. 
Но тук... сега... Красиво е... че си до мен и че те има.

Аз... може би... Обичам Те във този ред на мисли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0