24.12.2007 г., 21:22

Може би

767 0 11
 

Може би, ще ти подаря мига,

когато ще слеем нашите сърца.

Може би, ще изпепеля

спомена за твоята вина.

Може би, ще ти позволя

да ми почувстваш нежността.

Може би, ще можеш

да целунеш горчивата моя сълза.

Ако позволя, ще ме обсебиш цялата,

ще те обикна на мига,

ще съсипя твоята тъга.

A сега просто, ще ти подам ръка

и ще се усмихнем двама на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!
  • Хубав стих, Плами!
  • Да!Без страх, дай шанс на него...а и на себе си, за да бъдеш обичана и желана!Прелестно стихотворение!Браво, миличка!
  • НАДЕЖДА, КРАСОТА, МЪДРОСТ И ЛЮБОВ СИ МЪНИЧКА ПЛАМИ!!!
    ВСЕ ТАКАВА БЪДИ И В СЛЕДВАЩИТЕ СИ ГОДИНИ!!!
    С ОБИЧ!!!
  • Честита Коледа,Пламена!Много истински приятели и щастливи срещи през Новата година!Успехи в училище и всички твои начинания!Сърдечно!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...