24 дек. 2007 г., 21:22

Може би

774 0 11
 

Може би, ще ти подаря мига,

когато ще слеем нашите сърца.

Може би, ще изпепеля

спомена за твоята вина.

Може би, ще ти позволя

да ми почувстваш нежността.

Може би, ще можеш

да целунеш горчивата моя сълза.

Ако позволя, ще ме обсебиш цялата,

ще те обикна на мига,

ще съсипя твоята тъга.

A сега просто, ще ти подам ръка

и ще се усмихнем двама на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!
  • Хубав стих, Плами!
  • Да!Без страх, дай шанс на него...а и на себе си, за да бъдеш обичана и желана!Прелестно стихотворение!Браво, миличка!
  • НАДЕЖДА, КРАСОТА, МЪДРОСТ И ЛЮБОВ СИ МЪНИЧКА ПЛАМИ!!!
    ВСЕ ТАКАВА БЪДИ И В СЛЕДВАЩИТЕ СИ ГОДИНИ!!!
    С ОБИЧ!!!
  • Честита Коледа,Пламена!Много истински приятели и щастливи срещи през Новата година!Успехи в училище и всички твои начинания!Сърдечно!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...