Може би, ще ти подаря мига,
когато ще слеем нашите сърца.
Може би, ще изпепеля
спомена за твоята вина.
Може би, ще ти позволя
да ми почувстваш нежността.
Може би, ще можеш
да целунеш горчивата моя сълза.
Ако позволя, ще ме обсебиш цялата,
ще те обикна на мига,
ще съсипя твоята тъга.
A сега просто, ще ти подам ръка
и ще се усмихнем двама на света.
© Пламена Добрева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
