Може би, ще ти подаря мига,
когато ще слеем нашите сърца.
Може би, ще изпепеля
спомена за твоята вина.
Може би, ще ти позволя
да ми почувстваш нежността.
Може би, ще можеш
да целунеш горчивата моя сълза.
Ако позволя, ще ме обсебиш цялата,
ще те обикна на мига,
ще съсипя твоята тъга.
A сега просто, ще ти подам ръка
и ще се усмихнем двама на света.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
