Може би, ако...
Колко е трудно да кажеш "Прости"?
Дори без вина. Да смириш гордостта си.
Грозен облак навъсено-тежко мълчи,
с мълнии в очи укорява, после гнева си
излива, когато съвсем не очакваш.
Къде ще се скриеш? Избягаш? Къде?
На таявана мъст под стрехата ли?!
Глупак би направил от свойто сърце
фабрика. За непростителни облаци.
Ще бъда над тях, де лазурът е чист
от недомлъвки и ярост, тревожност.
Другарство на тънки въжета крепи се:
"Извинявай", "Благодаря ти" и "Моля"!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
