Mar 3, 2016, 11:30 AM

Може би, ако...

  Poetry
951 0 14

Колко е трудно да кажеш "Прости"?
Дори без вина. Да смириш гордостта си.
Грозен облак навъсено-тежко мълчи,
с мълнии в очи укорява, после гнева си

 

излива, когато съвсем не очакваш.
Къде ще се скриеш? Избягаш? Къде?
На таявана мъст под стрехата ли?!
Глупак би направил от свойто сърце

 

фабрика. За непростителни облаци.
Ще бъда над тях, де лазурът е чист
от недомлъвки и ярост, тревожност.
Другарство на тънки въжета крепи се:

 

"Извинявай", "Благодаря ти" и "Моля"!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Честит Национален Празник на всички!

Comments

Comments

  • Браво! Хареса ми много!
  • Много ми хареса.
  • Хареса ми!
  • Благодаря на всички!
    Само да направя едно уточнение по повод стихотворението - не използвам "Прости" вместо Добър ден и в общи линии визирам хора, които са близки на сърцето ми. Не всичко може и трябва да се превръща в рецидив
  • Честит празник !

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...