Mar 3, 2016, 11:30 AM

Може би, ако...

  Poetry
943 0 14

Колко е трудно да кажеш "Прости"?
Дори без вина. Да смириш гордостта си.
Грозен облак навъсено-тежко мълчи,
с мълнии в очи укорява, после гнева си

 

излива, когато съвсем не очакваш.
Къде ще се скриеш? Избягаш? Къде?
На таявана мъст под стрехата ли?!
Глупак би направил от свойто сърце

 

фабрика. За непростителни облаци.
Ще бъда над тях, де лазурът е чист
от недомлъвки и ярост, тревожност.
Другарство на тънки въжета крепи се:

 

"Извинявай", "Благодаря ти" и "Моля"!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Честит Национален Празник на всички!

Comments

Comments

  • Браво! Хареса ми много!
  • Много ми хареса.
  • Хареса ми!
  • Благодаря на всички!
    Само да направя едно уточнение по повод стихотворението - не използвам "Прости" вместо Добър ден и в общи линии визирам хора, които са близки на сърцето ми. Не всичко може и трябва да се превръща в рецидив
  • Честит празник !

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...