3 mar 2016, 11:30

Може би, ако...

Poesía

953 0 14

Колко е трудно да кажеш "Прости"?
Дори без вина. Да смириш гордостта си.
Грозен облак навъсено-тежко мълчи,
с мълнии в очи укорява, после гнева си

излива, когато съвсем не очакваш.
Къде ще се скриеш? Избягаш? Къде?
На таявана мъст под стрехата ли?!
Глупак би направил от свойто сърце

фабрика. За непростителни облаци.
Ще бъда над тях, де лазурът е чист
от недомлъвки и ярост, тревожност.
Другарство на тънки въжета крепи се:

"Извинявай", "Благодаря ти" и "Моля"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Честит Национален Празник на всички!

Comentarios

aleksis_marti (Антония Станчева)

Браво! Хареса ми много!

2017-03-19T07:55:14+02:00
amnesti (Ники Николов)

Много ми хареса.

2016-04-30T07:00:51+03:00
странница (Сеси)

Хареса ми!

2016-03-05T17:18:13+02:00
toxin (Таня Донова)

Благодаря на всички!
Само да направя едно уточнение по повод стихотворението - не използвам "Прости" вместо Добър ден и в общи линии визирам хора, които са близки на сърцето ми. Не всичко може и трябва да се превръща в рецидив

2016-03-04T18:37:39+02:00
Adri (Йордан)

Честит празник !

2016-03-04T12:30:46+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0