Може би била е, но отмина!
Любовта любов ли е, когато
е самотна и несподелена?
Всъщност ние просто сме познати –
близки, може би, но отчуждени!
Може ли от спомена за нещо
трепнало отдавна между двама
в опит плах за неуспяли срещи
любовта да храни своя пламък?
Може ли фантазията само
за любов, любов да се нарича,
или просто е самоизмама,
че съм влюбен, и че те обичам?
Любовта не чака примирено
двадесет и няколко години
чудо, за да бъде споделена.
Нещо беше... Може би! Отмина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
