Може би... и само може би
Ако вятърът престане да ме блъска,
или пък, може би, ме скриеш ти,
ако спре в ушите ми така да съска,
може би... и само може би,
отново дъжд отвънка ще запръска
и ще отмие калните следи.
Ако слънцето да ме суши престане,
или водица, може би, дадеш ми ти,
ако капка живинка във мен остане,
може би... и само може би,
пощальонът на вратата ще застане
с писмата, дето пазя от преди.
Ако някога престана аз да тичам,
или спреш ме, може би пък, ти,
ако ли спра със болка да се свличам,
може би... и само може би,
ще ти призная колко те обичам...
Може би... но само може би!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Христов Всички права запазени
