Може би... и само може би
Ако вятърът престане да ме блъска,
или пък, може би, ме скриеш ти,
ако спре в ушите ми така да съска,
може би... и само може би,
отново дъжд отвънка ще запръска
и ще отмие калните следи.
Ако слънцето да ме суши престане,
или водица, може би, дадеш ми ти,
ако капка живинка във мен остане,
може би... и само може би,
пощальонът на вратата ще застане
с писмата, дето пазя от преди.
Ако някога престана аз да тичам,
или спреш ме, може би пък, ти,
ако ли спра със болка да се свличам,
може би... и само може би,
ще ти призная колко те обичам...
Може би... но само може би!...
© Александър Христов All rights reserved.
