Камбанен звън се носи от далече.
В тихата утрин... звъни!
Тъжно, за сбогом отеква...
А може с звъна си...
пътя да сочи!
На душата изгубена там.
Камбаните бият далече...
За сбогом със звън,
изпраща смъртта.
А също да бъде отворена
Божия райска врата...!
Камбаната бие далече...
Чувам дете да се смее!
Светът се преражда отново
и в усмивката детска
живее!
© Ангел Всички права запазени