Може би Прераждане

Poetry » Philosophical

521 0 0

Камбанен звън се носи от далече.

В тихата утрин... звъни!

Тъжно, за сбогом отеква...

А може с звъна си...

пътя да сочи!

На душата изгубена там.

Камбаните бият далече...

За сбогом със звън,

изпраща смъртта.

А също да бъде отворена

Божия райска врата...!

Камбаната бие далече...

Чувам дете да се смее!

Светът се преражда отново

и в усмивката детска

живее!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0