8.11.2024 г., 12:28

Може би си любов

553 2 3

Простиш ли ми, не измервам

тежестта на сълзите си.

Аз съм отдавна  изгубена,

в лабиринта - нелюбов.


Може би си реквием за крилете

на изгорелите пеперуди в стомаха.

.. спомен за трепет, станал на прах.
Може би си животът в кръвта,
след възкресение от мъртви
любови.
Пълноводна река от копнеж, с шума си
бушуваща в мене.


А може би си любов,
усещам я в пулса си - тя съществува.
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...