Простиш ли ми, не измервам
тежестта на сълзите си.
Аз съм отдавна изгубена,
в лабиринта - нелюбов.
Може би си реквием за крилете
на изгорелите пеперуди в стомаха.
.. спомен за трепет, станал на прах.
Може би си животът в кръвта,
след възкресение от мъртви
любови.
Пълноводна река от копнеж, с шума си
бушуваща в мене.
А може би си любов,
усещам я в пулса си - тя съществува.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
