Простиш ли ми, не измервам
тежестта на сълзите си.
Аз съм отдавна изгубена,
в лабиринта - нелюбов.
Може би си реквием за крилете
на изгорелите пеперуди в стомаха.
.. спомен за трепет, станал на прах.
Може би си животът в кръвта,
след възкресение от мъртви
любови.
Пълноводна река от копнеж, с шума си
бушуваща в мене.
А може би си любов,
усещам я в пулса си - тя съществува.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
