Простиш ли ми, не измервам
тежестта на сълзите си.
Аз съм отдавна изгубена,
в лабиринта - нелюбов.
Може би си реквием за крилете
на изгорелите пеперуди в стомаха.
.. спомен за трепет, станал на прах.
Може би си животът в кръвта,
след възкресение от мъртви
любови.
Пълноводна река от копнеж, с шума си
бушуваща в мене.
А може би си любов,
усещам я в пулса си - тя съществува.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
