Може ли с теб?
Може ли да къпя живата роса с тебе
и да гоним лунните цветя?
На стените да окичаме сезони
и в очите си да търсим наши небеса?
Може ли в полето да се борим
и петите да ти гъделичкам със стрък жита?
Уморени, в класове да ме приспиваш,
гушнали в щастие света?
Може ли с теб света да преобърна?
Може ли с теб да стана пак дете?
И в квартала да се гоним
с ранени от асфалта колене?
Може ли да гледам паяци с тебе,
да ги храним със захарен памук?
И пролет да посрещаме във всяко време,
да знаем, че двама трябва да сме тук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алия Всички права запазени