23.03.2010 г., 14:41

Може, но по Би Би Си

752 0 4

(из цикъла "Вицове в рими")

 

Иванчо се загуби. Уж бе с дядо,
пък той се заприказва с чичо Владо
и малкият, унесен във игра,
че е самичък изведнъж разбра.
За щастие, във сградата наблизо,
видя детето полицай да влиза,
настигна го и през сълзи отрони;
„Загубих се...” Човекът със пагони
опита се да утеши детето;
„Недей да плачеш! Успокой се! Ето
до радио съобщение ще пратим,
че си при нас. Тогава мама, тати
ще чуят и ще дойдат!” „Няма, няма
да чуе нито тате, нито мама
съобщението...” – малкият проплака.
„Как няма да го чуят? – не дочака
детето да довърши, полицаят –
Веднага ще го чуят, то се знае!”
„Ще трябва да го пратите обаче
до Би Би Си!” – не спира то да плаче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...