Можеш ли да се зарадваш на дъжда, ако той дойде

не когато тичаш бос и смееш се,

а когато симетрично стъпваш в хубави обувки, стой де,

за красотата му тогаз ще ослепееш ли?

Можеш ли да се усмихнеш на дете, ако то там е -

не върху тетрадката рисуващо косата ти,

а върху главата ти застанало то скубе те, посрамва те

с какви тогава думи ще го награди устата ти?

Можеш ли да се оставиш ей онази музика

да рисува по лицето ти чертите си напевни,

не когато сам си маските да ти изхлузва тя

а когато си пред враг и ежедневие?

Можеш ли и да протегнеш ти ръка на просяка,

не когато да го вдигнеш сила имаш,

а когато шепата не стига и душата ти да носи,

и в сърцето ти ухае пак на зима?

И любовта ти можеш ли тогава да обичаш,

не когато дойде чакана на прага ти,

а когато наранен от нея уморен пресичаш

поредния си път към самота протягащ се...

... тогава ти ще ме обичаш ли?