Можеш ли да се зарадваш на дъжда, ако той дойде
не когато тичаш бос и смееш се,
а когато симетрично стъпваш в хубави обувки, стой де,
за красотата му тогаз ще ослепееш ли?
Можеш ли да се усмихнеш на дете, ако то там е -
не върху тетрадката рисуващо косата ти,
а върху главата ти застанало то скубе те, посрамва те
с какви тогава думи ще го награди устата ти?
Можеш ли да се оставиш ей онази музика
да рисува по лицето ти чертите си напевни,
не когато сам си маските да ти изхлузва тя
а когато си пред враг и ежедневие? ...