Можеш ли да ми простиш?
Позволи ми да те погледам
преди да си тръгна.
Не бързай да тръшнеш
вратата след мен.
Позволи ми да се огледам
в очите ти тъмни
и да се върна в годините,
които ми подари.
Да почувствувам трепета
от топлите ти длани.
Да усетя ласката
на нежния ти глас.
Не ми казвай с безразличие,
че си ме забравил.
Моето място в сърцето ти
знам все още е празно
и раната, която му нанесох
все още кърви.
Позволи ми, сега да ти докажа
колко много се разкайвам
за всичките си грешки и лъжи!
И ако можеш, пак ръка подай ми.
И ако имаш сили,
моля те прости ми...
прости!
преди да си тръгна.
Не бързай да тръшнеш
вратата след мен.
Позволи ми да се огледам
в очите ти тъмни
и да се върна в годините,
които ми подари.
Да почувствувам трепета
от топлите ти длани.
Да усетя ласката
на нежния ти глас.
Не ми казвай с безразличие,
че си ме забравил.
Моето място в сърцето ти
знам все още е празно
и раната, която му нанесох
все още кърви.
Позволи ми, сега да ти докажа
колко много се разкайвам
за всичките си грешки и лъжи!
И ако можеш, пак ръка подай ми.
И ако имаш сили,
моля те прости ми...
прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
