Mar 10, 2006, 11:15 AM

Можеш ли да ми простиш?

  Poetry
969 0 7
Позволи ми да те погледам
преди да си тръгна.
Не бързай да тръшнеш
вратата след мен.
Позволи ми да се огледам
в очите ти тъмни
и да се върна в годините,
които ми подари.
Да почувствувам трепета
от топлите ти длани.
Да усетя ласката
на нежния ти глас.
Не ми казвай с безразличие,
че си ме забравил.
Моето място в сърцето ти
знам все още е празно
и раната, която му нанесох
все още кърви.
Позволи ми, сега да ти докажа
колко много се разкайвам
за всичките си грешки и лъжи!
И ако можеш, пак ръка подай ми.
И ако имаш сили,
моля те прости ми...
                           прости!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечни поздравления и от мен!
  • Благодаря ви на всички от сърце за красивите думи! Много сте мили!
  • Надявам се, че след толкова искрено разкаяние няма да ти обърни гръб.
    Поздрав!
  • Пепи и аз мисля ,че заслужаваш прошката.Искрено е и е хубаво!
    Аз харесвам точно това,не толкова римите.
    Поздравления!
  • Много е искрено! Заслужаваш да ти простят!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....