Можеш ли да обичаш,
без нищо да искаш,
да обичаш ей така -
само заради една усмивка?
Усмивка, която те посреща,
щом отвориш сутрин очи,
изпълнена с обич гореща
и само за тебе гори.
Усмивка, която ти стопля сърцето
и е в него през целия ден,
която е побрала в себе си небето
и вървиш в деня, от нея осветен.
А вечер, когато се прибираш уморен,
да огрява като слънце дома ти,
да ти свети в нощта като ден,
да завива с обич съня ти.
Аз мога... и мечтая... и искам
да нося винаги в сърцето си,
да заспивам и се събуждам
с точно ТАКАВА усмивка!
© Валентина Иванова Всички права запазени