11.07.2019 г., 15:45  

Моето лято

888 5 6

Моето лято е някак си семпло*,

стъпва тихо по росна трева.

До дувара на селската къща 

гали спомен, роза една...

 

Моето лято е селско и бедно,

с мотика и сърп** във ръка...

Морно ляга под родната стряха

и не чака звезди и луна...

 

Моето лято е лято безкрайно,

то завет е от моят баща!

Аз го пазя в сърцето си тайно!

То е дълг, след него вървя!

 

_______________________________________

*- Семпло - обикновено, просто...

** - Сърп -  се нарича ръчно земеделско сечиво с къса дървена дръжка и извито острие наподобяващо формата на буквата „С“. Използва се за жънене на житни и зърнени бобови култури. Сърпът е със заострена режеща вътрешната страна...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно и докосващо стихотворение
    Благодаря ти, че го сподели с нас.
    Поздрави!
  • Хари, всяко твое стихотворение е бисер в огърлица!
    Поздравления!
  • Благодаря, Мариана, Стойчо, Влади, Георги, Гавраиле, Пепи!
  • Един прекрасен спомен в красив стих!
  • Хареса ми много.
    На модерните деца трябва да се обясняват и думи като чист въздух, чест, дълг /в съвременния речник - финансово понятие/, пеша, мислене, четене...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...