Моето лято е някак си семпло*,
стъпва тихо по росна трева.
До дувара на селската къща
гали спомен, роза една...
Моето лято е селско и бедно,
с мотика и сърп** във ръка...
Морно ляга под родната стряха
и не чака звезди и луна...
Моето лято е лято безкрайно,
то завет е от моят баща!
Аз го пазя в сърцето си тайно!
То е дълг, след него вървя! ...