4.07.2017 г., 9:11

Мокри улици

466 0 0

По улиците в моя град
отвсякъде тече вода.
Така е и във всяка душа,
в която се намира любовта.

Всичко в теб иска да прелее
и с хората да го споделиш.
С обич човек истински живее
и ти дава сили да полетиш.

 

Нищо и никаква локва, нали,
а в нея се отразява цялото небе.
През деня облакът, вечер звезди,
радвам се сега, защото ще спре.

 

А свърши ли дъждът, ще има дъга
и Слънцето водата ще прегърне.
Гледай ги, ето това е любовта,
която локвата в цвят ще превърне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2017

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...