Jul 4, 2017, 9:11 AM

Мокри улици

  Poetry » Civic
470 0 0

По улиците в моя град
отвсякъде тече вода.
Така е и във всяка душа,
в която се намира любовта.

Всичко в теб иска да прелее
и с хората да го споделиш.
С обич човек истински живее
и ти дава сили да полетиш.

 

Нищо и никаква локва, нали,
а в нея се отразява цялото небе.
През деня облакът, вечер звезди,
радвам се сега, защото ще спре.

 

А свърши ли дъждът, ще има дъга
и Слънцето водата ще прегърне.
Гледай ги, ето това е любовта,
която локвата в цвят ще превърне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

2017

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...