Jul 4, 2017, 9:11 AM

Мокри улици

  Poetry » Civic
471 0 0

По улиците в моя град
отвсякъде тече вода.
Така е и във всяка душа,
в която се намира любовта.

Всичко в теб иска да прелее
и с хората да го споделиш.
С обич човек истински живее
и ти дава сили да полетиш.

 

Нищо и никаква локва, нали,
а в нея се отразява цялото небе.
През деня облакът, вечер звезди,
радвам се сега, защото ще спре.

 

А свърши ли дъждът, ще има дъга
и Слънцето водата ще прегърне.
Гледай ги, ето това е любовта,
която локвата в цвят ще превърне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

2017

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...