Молба

Поезия » Философска

406 0 1

МОЛБА

В обърканата си душа,
аз търся вярната посока...
Не зная как да я теша
и да я пазя от Порока?!

В тъмата няма светлинка.
Звездите плачат по небето...
Без светлина и топлинка,
угасват поривите на сърцето!

Объркат съм. О на къде?!
Примамват ме лъжливи думи!
Кой може да ме изведе,
до стреля в "Злото" със куршуми!

Аз чувам все човешки стон!
На Господа аз все се моля!
И търся слънчев небосклон,
за туй все още имам воля!

14.09.1965гПървомай

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0