МОЛБА
В обърканата си душа,
аз търся вярната посока...
Не зная как да я теша
и да я пазя от Порока?!
В тъмата няма светлинка.
Звездите плачат по небето...
Без светлина и топлинка,
угасват поривите на сърцето!
Объркат съм. О на къде?!
Примамват ме лъжливи думи!
Кой може да ме изведе,
до стреля в "Злото" със куршуми!
Аз чувам все човешки стон!
На Господа аз все се моля!
И търся слънчев небосклон,
за туй все още имам воля!
14.09.1965гПървомай
© Христо Славов Всички права запазени