Молба

Poetry » Philosophical

415 0 1

МОЛБА

В обърканата си душа,
аз търся вярната посока...
Не зная как да я теша
и да я пазя от Порока?!

В тъмата няма светлинка.
Звездите плачат по небето...
Без светлина и топлинка,
угасват поривите на сърцето!

Объркат съм. О на къде?!
Примамват ме лъжливи думи!
Кой може да ме изведе,
до стреля в "Злото" със куршуми!

Аз чувам все човешки стон!
На Господа аз все се моля!
И търся слънчев небосклон,
за туй все още имам воля!

14.09.1965гПървомай

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0